Дъмбълдор се завърна в кабинета си уморен - и днес Пийвс бе направил поразии във всички кабинети, до които успя да се добере, без да бъде забелязан от учител, и отново на директора се падна честта да се справя с него, защото той бе единствения, който можеше.
Седна зад голямото бюро и въздъхна тежко. Нагласи очилата с форма на полумесеци върху носа си. В този момент от стъклото се чу силен шум. В него се беше блъснала една сова. Професорът стана, приближи се до него и го отвори. Развърза писмото, което бе закачено за крачето на совата и го прочете на един дъх. Отново проблеми.. но той бе прекалено уморен, за да се оправи днес. Въпреки всичко това бе нещо неотложно. Директорът спря и се замисли, след това се пресегна, докосна един чайник и изчезна. Чайникът беше летекод...