Как да играем добро РП?!
Форумната ролева игра се развива от всички играчи (били те двама или десет), като всеки играч решава какво да прави със собствения си герой и до известна степен със чуждите герои. Играчите пишат постове, които могат да бъдат от от трето лице, ед. ч. (т.е. той, тя). Тези постове се наричат ролеви и всеки трябва да описва действията на героя си в продължение на няколко минути (около 5, примерно). По този начин давате шанс на човека, който играе роуплей с вас (защото е препоръчително да не играете сами) да реагира в конкретната ситуация. Не се пресилвайте с реакциите на чуждия герой, защото другия играч може да не иска да реагира по точно този конкретен начин. Или образно казано – не забравяйте, че не играете сами и че не можете сами да развиете цялата ситуация, да диктувате изцяло случая и останалите герои.
Ролевите постове задължително трябва да са „цели” пет реда. От тук идва най – лошото – повечето от Вас, които играят Рп се стремят само да покрият тези пет реда и нищо повече. Т.е. някои от Вас пишат по задължение без да си размърдат мозъка да напишат малко повече, защото да покриеш пост от пет реда просто е по – лесно от колкото да напишеш 10 смислени например. Всяко начало е трудно и е сложно веднага да влезете в цялата ситуация, но с времето ще свикнете. Най – важното за начало е да имате идея какво искате да напишете, а не просто да кликнете на „добави отговор”, да се отвори бялото прозорче за писане и Вие да си кажете „И сега какво да пишаааа?!” Ако нямате идея и желание в конкретния момент просто напревете услуга и на нас и на самите себе си – за момента просто не пишете. Хубаво, вече сте решили какво да пишете, сега идва сложния въпрос „А как да започна?!”. Според някои трябва да започнете с името на Героя си или поне с изречение, което съдържа това име. Но можете да започнете и със описването на ситуацията (времето, мястото) и после как самият Ви герой се появява в нея. Въпрос на лично решение.
Сега малко по техническата част, а именно отговор на въпроса „Какво трябва да съдържа един такъв пост?!” Първо и най – важно – описания! Те просто са гръбнака на роуплей поста. Можете да опишете обстановката, външния вид на героите, мислите и мечтите им, мимиките, движенията, тон на гласа. Всичко това е толкова важно за един пост, че без тях на практика нямате пост. Така например, когато описвате реакции и движения на героя си трябва да се съобразявате с началния характер, който сте описали. Старайте се да реагирате спрямо характера на героя си, а не изцяло според собствените си желания. Много е полезно да добавяте риторични въпроси (“Защо се държеше така? И сама не знаеше.”) или повече прилагателни („Котката се смъкна по стълбите и се огледа. Видя кълбото си прежда и се втурна към него.” На пръв поглед изглежда добре, но вижте и по – добрия вариант - “Черно-бялата котката се смъкна по витите стълби и се огледа игриво. Видя малкото розово кълбо прежда и се втурна бързо към него.”). С едно дума всякакви епитети са добре дошли, но не и прекаляването с тях. Честа грешка в голяма част от постовете са повторенията. Е, как Ви се струва един пост, в който за героя се говори само като „той”, „той”, „той”. Тавтологията не е препоръчителна и повторенията са досадни и неприятни. Да сте чували за синоними?! „Той” можете да замените с „момчето”, „ученикът”, „детето”, „рейвънклоуецът” (или съответно – „грифиндорецът”, „хафълпафецът”, „слидеринецът” или пък в женски род, ако героят Ви е момиче). Също и определения, като „русокоската”, свързани с външния вид. Колкото по – малко повторения има в един пост толкова по – ненатрапчив е той. Старайте се да пишете интересно, така че да приковава вниманието, но не бягайте от локигата. Би ли Ви било интересно да прочетете пост, в който някой да описва нещо за котката си, после да скача върху учебниците, да се връща на котката, после за косата си и накрая пак за учебния материал. Доста объркано и неразбрано, нали?! Ами старайте се да го избягвате. Също така избягвайте прекалено късите или прекалено дългите изречения. Късите накъсват мисълта, а прекалено дългите са понякога объркващи. Разбира се това не значи, че трябва напълно да ги пропсукате. Няма нищо по – хубаво от едно кратко изчерение („Засрами се.”) след някое по – дългичко („Крийп знаеше, че не беше постъпила правилно и със самото решение да хвърли торови бомбички в Голямата зала и със това да обвини приятелите си за случилото се, за да се измъкне. Засрами се.”) Ето и едно нещо, което дразни до болка – множеството препинателни знаци. Няма лошо да сложиш три точки(...), удивителни(!) или въпросителни (?), както и съчетанието на въпросителна и удивителна (?!), но няма нищо по – лошо от това да вмъкнете по десет знака един след друг ("!!!!!!!!!!!" или "??????", че дори и "........") Досадни са и многото недовършени изречения и мисли (“Джери се усмихна... Погледна към часовника си... Усмихна се... и се обърна към приятелите си...”) И не прекалявайте с пряката реч, хич не са приятни 25 реда само пряка реч. Я прочети малко по – нагоре, за да си припомниш какво казахме за описанията!
Добре, написахме поста, а сега как да го завършим?! Противоречия много – някои са против отворения край (...), с който прехвърляте топката на другия играч, защото понякога изглежда, че не можете да си измислите собствен край. За други отворения края помага на следващия герой адекватно да се включи в ситуацията, като продължи предната мисъл, за да се получи един завързан или затворен разказ. Въпрос на лично решение според мен.
После обаче идва въпроса как и къде да започнем играта си?!
1. Препоръчвам ви да не се втурвате да пишете по поляните, в Забранената гора и т.н. Знам, че е интересно, но никой току - що пристигнал в сградата не хуква по двора и забранените места реално. Първо елате в общата стая, запознайте се с хората от своя дом, намерете си приятели, поразпитайте за това-онова.
2. Най-добре да започнете с пост, в който пишете, че пристигате с куфарите, търсите входа на общата стая, влизате, оглеждате се. Можете да добавите малко описания, съобразени с описанието в първия пост на всяка роуплей тема. Можете да пишете, че се казвате в спалнята, запознавате се с другите в своята спалня, разполагате се на креслата, запознайте се някой в Общата стая.
3. Сега вече можете да пишете и по други места. Намерете си някой, с който да играете из замъка. Като за начало слезте на закуска, пишете, че отивате на занятия - просто започнете с най - обикновените, ежедневни неща и след като се поусъвършенствате се опитайте да участвате пълноценно в някаква по-интересна история.